Споразумението, което постигат страните в медиация, се сключва от самите страни (в или писмена форма, както и писмено с нотариална заверка на подписите) — медиаторът не е страна и по общо правило не подписва споразумението като страна. Ако страните поискат, това споразумение може да придобие правен ефект на съдебна спогодба чрез одобрение от съда; в такъв случай то става окончателно, не подлежи на обжалване и може да послужи като изпълнително основание (ЗМ и ГПК).
Как се оформя и подписва споразумението в процедура по медиация?
- Законът оставя съдържанието и формата на споразумението до голяма степен на страните. Писменото споразумение по традиция съдържа място и дата, имената и адресите на страните, предмета на договореното, подписите на страните, както и името на медиатора.
- Роля на медиатора: медиаторът информира страните, фасилитира преговорите и спомага за формулиране на текста; не дава юридически съвети и трябва да пази неутралитет и поверителност. Законът и правилата за поведението на медиатора ограничават възможността медиаторът да бъде разпитван за доверена му информация.
Кога и как споразумението от медиация става „съдебна спогодба“?
- Закон за медиацията (чл. 18) предвижда, че споразумение по правен спор, постигнато в медиация, „има силата на съдебна спогодба“ и подлежи на одобрение от районните (или от съда, пред който е висящо делото) — т.е. страните могат да поискат съдът да го одобри като съдебна спогодба. Това е ключов момент: чрез одобрението споразумението навлиза в процесуалния режим на съдебната (спогодителна) процедура.
- Какво прави съда (ГПК, чл. 234)? При одобряване на спогодбата съдът съставя протокол, който се подписва от съда и от страните; съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване. Следователно — ако споразумението се одобри по реда на чл. 234 ГПК, то придобива окончателност и възможност за принудително изпълнение като влязло в сила съдебно решение.
- Изпълнение: Изпълнителните основания по ГПК (чл. 404) включват „съдебно-спогодителните протоколи“; а изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на актове по чл. 404 (чл. 405 ГПК). С други думи: одобрената от съда спогодба може да бъде използвана за издаване на изпълнителен лист и за започване на принудително изпълнение.
Поверителност — кога съдът вижда съдържанието и кога се нарушава тайната?
- Медиацията по принцип е поверителна; разискванията и получената информация са защитени, а медиаторът не може да бъде разпитван за поверена му информация (освен по изричното съгласие на участника), но законът предвижда изключения — например за нуждите на наказателния процес, за защита на деца, или когато разкриването е необходимо за изпълнението на постигнатото споразумение. Това позволява съдът да разгледа текста на споразумението при искане за одобрение или за изпълнение — без това да нарушава общата защитна функция на поверителността.
Често срещани грешки / митове
- „Медиаторът подписва споразумението като страна“ — грешно. По правило в споразумението се подписват само страните; медиаторът не е носител на правно задължение по спора. (ЗМ: писменото споразумение съдържа имената на страните, името на медиатора и подписите на страните).
- „Нотариална заверка = съдебна спогодба“ — грешно. Нотариално заверено споразумение може да служи за различни цели (напр. основание за заповедно производство при определени хипотези), но само одобрената от съда съдебна спогодба има статута на влязло в сила решение по смисъла на чл. 234 ГПК.
Практически препоръки за медиатори, адвокати и страни
- Винаги посочвайте ясно кои са страните, предмета на задълженията и сроковете в писменото споразумение (за да не се налага допълнително тълкуване в съда).
- Уточнете въпроса за поверителността и документите (да се запази тайната на преговорите, но да се позволи разкриване на текста при молба за одобрение/изпълнение — това е стандартна практика, подкрепена от законовите изключения).
- Посъветвайте страните да ползват адвокатски услуги преди подписване на споразумението; медиаторът не дава правни становища на страните.
