Медиацията вече не е просто алтернатива на съдебното производство, а активно насърчавана процедура, уредена в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Закона за медиацията (ЗМ). Последните изменения засилват ролята й, като въвеждат задължителен елемент на информираност и възможност за насочване към медиатор в рамките на висящ процес.
Но как на практика протича срещата с медиатор и какво да очаквате?
Срещата обикновено започва с кратко представяне. Медиаторът разяснява ролята си, принципите на процедурата по медиация и нейните последици. Важен акцент е, че медиаторът не е съдия и не решава вместо страните – той подпомага комуникацията и процеса на договаряне.
Основен принцип в медиацията е нейната доброволност.
След като се запознаете с предимствата на медиацията и разберете какво може да очаквате от провеждането й, вие решавате дали имате готовност да участвате в нея. Важно е да знаете, че съгласието за участие в тази процедура не означава, че приемате или признавате позицията на другата страна. Когато се убедите, че това е най-бързият, лесен и достъпен път за разрешаване на спора, трябва изрично да заявите съгласието си да започне процедурата. За тази цел законът предвижда писмено споразумение, подписано от страните.
За да е успешна медиацията и непримиримите позиции да бъдат заменени от конструктивен диалог, медиаторът ви напътва сами да очертаете и да се съгласите да спазвате основни правила при протичането й – уважение, изслушване без прекъсване, спазване на принципа за равнопоставеност. Изработвайки правилата на работа съвместно е първото ви общо съгласие. То създава доверие и усещане, че вие сте активни участници в процедурата и заедно следите за спазване на добрия тон.
Време е всяка страна да изложи позициите си и с помощта на медиатора да отделите спорните въпроси, по които ще работите, последователността на разглеждането им, да изградите структура на процедурата.
Често в тази първа обща среща възникват и възможни разрешения, а позициите се сближават. В случай, обаче, че спорът е прекалено усложнен и в добавка – силно емоционално зареден, е възможно медиаторът да проведе индивидуални срещи с всяка от страните при спазване принципите на равнопоставеност и конфиденциалност. В тази индивидуална среща ще можете по-пълно да изложите позицията си, да споделите информация, която не желаете да стига до другата страна, да формулирате кое би било най-добро разрешение за вас. Тази поверителна информация медиаторът не може да споделя с другата страна и тя не може да се използва във ваш ущърб в евентуално съдебно производство, освен ако законът изрично не го предвижда.
Същевременно, насочвани от медиатора, ще можете да формулирате и разберете истинските си интереси и нуждите, които стоят за заявената в общата среща позиция, както и че такива има опонента ви. Ще се убедите колко е важно да се вслушате в думите на другия и да потърсите неговите истински нужди и така да откриете общи и за двама ви интереси.
Сега пътят към споразумение е открит. След като генерирате общите си интереси ще потърсите най-удачния за вас начин те да бъдат защитени чрез споразумение. Важно е да знаете, че споразумението и всички въпроси по него не се съставя от медиатора. Вие сте водещите в определяне на параметрите му и само вашата воля може да бъде неговото съдържание.
До края на процедурата медиаторът запазва своята неутралност и ви показва пътя към постигане на най-изгодните за двете страни разрешения на спора.
Срещата с медиатор е възможност да излезете от задънената улица на конфликта и да намерите решение, което удовлетворява всички страни. Ако подхождате с откритост и готовност за диалог, вероятността да постигнете споразумение е значително по-голяма. Последните промени в ГПК и Закона за медиацията показват стремежа на законодателя да насърчи този по-гъвкав, бърз и по-малко конфронтационен подход. За страните това означава – повече контрол върху изхода от спора и възможност да се намери решение, което удовлетворява и двете страни.
