Процедурата по медиация започва по инициатива на страните по спора, като всяка от тях може да направи предложение за разрешаването му чрез медиация.
Но какво се случва, ако вие сте готови за диалог, а отсрещната страна категорично отказва? Това е често срещана ситуация, която не означава, че сте в задънена улица. Има начини да реагирате конструктивно и да запазите възможността за бъдещо разбирателство.
На първо място, опитайте се да разберете причината за отказа
Понякога „не“ не означава крайно отхвърляне. Хората отказват медиация по различни причини: страх, недоверие, липса на информация, емоции – притесняват се, че ще направят отстъпки, не вярват, че процесът е неутрален, не знаят какво представлява медиацията или просто гневът или обидата в момента са по-силни от желанието за решение.
Ако успеете да разберете „защо“, ще имате по-голям шанс да намерите подход за разговор.
Много хора смятат, че медиацията е „още един съд“ или че някой ще им наложи решение. Често хората отказват, защото си представят медиатора като съдия, който ще отсъди „кой е прав“. Всъщност медиаторът не взема страна – той гарантира равнопоставеност като създава безопасна среда – така разговорът протича спокойно и конструктивно. Медиаторът помага да се открият интересите зад позициите – и да се намерят решения, които удовлетворяват и двете страни. Гарантираната поверителност на процедурата по медиация дава сигурност на участниците да споделят открито.
В спор между наследници за подялба на имот единият от тях отказвал медиация, защото бил убеден, че медиаторът „ще застане на страната на другия“. След като медиаторът обяснил лично ролята си и гаранциите за неутралност, човекът се съгласил да участва. В крайна сметка именно доверието към медиатора позволило на страните да разговарят спокойно и да постигнат справедливо решение, вместо дълга съдебна битка.
Важно е страните да разберат, че колкото повече се доверят на медиатора, толкова по-лесно ще стигнат до резултат, който не просто приключва конфликта, а е устойчив и удовлетворяващ. Кратко и спокойно обяснение често намалява страха и съпротивата.
Покажете ползите от медиацията
Вместо да настоявате, подчертавайте положителните страни: спестява време и пари в сравнение със съдебни процедури, запазва отношенията (важно при семейни или бизнес конфликти), дава възможност за решения, които съдът не може да предложи, създава пространство, където и двете страни се чувстват чути.
Дайте време
Ако другата страна е твърде емоционална или настоятелна в отказа, не настоявайте. Понякога е нужно време, за да узрее идеята за диалог. Опитайте отново по-късно, когато обстановката е по-спокойна.
В търговски спор единият партньор категорично отказвал медиация, защото вярвал, че „това е загуба на време“. Другата страна, вместо да настоява, спокойно обяснила, че медиацията може да спести значителни съдебни разноски и да даде повече контрол върху резултата. След няколко седмици размисъл първоначалният отказ се превърнал в съгласие за среща. В рамките на две сесии страните намерили решение, което удовлетворило и двете.
Кога все пак да потърсите съдебен път?
Ако отсрещната страна категорично отказва и няма никакво намерение за диалог, може да се наложи да търсите решение чрез съд. Въпреки това, възможността за медиация може да остане отворена и на по-късен етап – дори в хода на делото.
Отказът от медиация не означава, че пътят към разбирателство е затворен. С правилен подход, търпение и яснота относно ползите, шансът другата страна да промени решението си е голям. А дори и да не го направи веднага – самият факт, че вие сте отворени за диалог, е силен знак за зрялост и готовност за конструктивно решение.
