Уговорете среща

Всички публикации

Най-четени

Как да реагирате, ако насрещната страна отказва медиация?

August 21, 2025

Как да реагирате, ако насрещната страна отказва медиация?

Процедурата по медиация започва по инициатива на страните по спора, като всяка от тях може да направи предложение за разрешаването му чрез медиация. 

Но какво се случва, ако вие сте готови за диалог, а отсрещната страна категорично отказва? Това е често срещана ситуация, която не означава, че сте в задънена улица. Има начини да реагирате конструктивно и да запазите възможността за бъдещо разбирателство.

На първо място, опитайте се да разберете причината за отказа

Понякога „не“ не означава крайно отхвърляне. Хората отказват медиация по различни причини: страх, недоверие, липса на информация, емоции – притесняват се, че ще направят отстъпки, не вярват, че процесът е неутрален, не знаят какво представлява медиацията или просто гневът или обидата в момента са по-силни от желанието за решение.

Ако успеете да разберете „защо“, ще имате по-голям шанс да намерите подход за разговор.

Много хора смятат, че медиацията е „още един съд“ или че някой ще им наложи решение. Често хората отказват, защото си представят медиатора като съдия, който ще отсъди „кой е прав“. Всъщност медиаторът не взема страна – той гарантира равнопоставеност като създава безопасна среда – така разговорът протича спокойно и конструктивно. Медиаторът помага да се открият интересите зад позициите – и да се намерят решения, които удовлетворяват и двете страни. Гарантираната поверителност на процедурата по медиация дава сигурност на участниците да споделят открито.

В спор между наследници за подялба на имот единият от тях отказвал медиация, защото бил убеден, че медиаторът „ще застане на страната на другия“. След като медиаторът обяснил лично ролята си и гаранциите за неутралност, човекът се съгласил да участва. В крайна сметка именно доверието към медиатора позволило на страните да разговарят спокойно и да постигнат справедливо решение, вместо дълга съдебна битка.

Важно е страните да разберат, че колкото повече се доверят на медиатора, толкова по-лесно ще стигнат до резултат, който не просто приключва конфликта, а е устойчив и удовлетворяващ. Кратко и спокойно обяснение често намалява страха и съпротивата.

Покажете ползите от медиацията

Вместо да настоявате, подчертавайте положителните страни: спестява време и пари в сравнение със съдебни процедури, запазва отношенията (важно при семейни или бизнес конфликти), дава възможност за решения, които съдът не може да предложи, създава пространство, където и двете страни се чувстват чути.

Дайте време

Ако другата страна е твърде емоционална или настоятелна в отказа, не настоявайте. Понякога е нужно време, за да узрее идеята за диалог. Опитайте отново по-късно, когато обстановката е по-спокойна.

В търговски спор единият партньор категорично отказвал медиация, защото вярвал, че „това е загуба на време“. Другата страна, вместо да настоява, спокойно обяснила, че медиацията може да спести значителни съдебни разноски и да даде повече контрол върху резултата. След няколко седмици размисъл първоначалният отказ се превърнал в съгласие за среща. В рамките на две сесии страните намерили решение, което удовлетворило и двете.

Кога все пак да потърсите съдебен път?

Ако отсрещната страна категорично отказва и няма никакво намерение за диалог, може да се наложи да търсите решение чрез съд. Въпреки това, възможността за медиация може да остане отворена и на по-късен етап – дори в хода на делото.

Отказът от медиация не означава, че пътят към разбирателство е затворен. С правилен подход, търпение и яснота относно ползите, шансът другата страна да промени решението си е голям. А дори и да не го направи веднага – самият факт, че вие сте отворени за диалог, е силен знак за зрялост и готовност за конструктивно решение.

Научете повече

Не сте съгласни с другата страна – как да останете конструктивни в процеса на медиация?

August 20, 2025

Не сте съгласни с другата страна – как да останете конструктивни в процеса на медиация?

В медиацията неизбежно се срещат различни гледни точки, емоции и интереси. Това е напълно нормално – ако страните мислеха еднакво, нямаше да има нужда от посредник. Важното е как се справяме с несъгласието. Дори когато позициите изглеждат противоположни, е възможно да останете конструктивни и да напреднете към решение.

Приемете, че несъгласието е част от процеса

Много хора влизат в медиация с надеждата, че бързо ще намерят общ език. Когато това не се случи, те се разочароват. Истината е, че разминаванията в позициите са нормални. Несъгласието не е пречка – то е отправна точка за диалог.

Фокусирайте се върху интересите, а не върху позициите

„Искам това на всяка цена!“ често води до задънена улица. Вместо това, опитайте да обясните защо искате дадено решение. Много често зад твърдите позиции се крият интереси, които могат да бъдат удовлетворени по различни начини.

Слушайте активно

Конструктивният диалог започва със слушане. Не е нужно да се съгласявате с другата страна, но е важно да покажете, че разбирате нейното виждане. Това намалява напрежението и създава пространство за намиране на компромис.

Използвайте „аз“-послания

Вместо да обвинявате („Ти винаги…“), говорете за собственото си преживяване („Чувствам се притеснен, когато…“). Така изразявате своите нужди, без да предизвиквате защитна реакция у отсрещната страна.

Доверете се на ролята на медиатора

Медиаторът е там, за да помогне разговорът да остане конструктивен. Той следи за равнопоставеност и зачитане на гледните точки. Ако усетите, че напрежението ви завладява, позволете на медиатора да насочи диалога.

Запазете дългосрочната перспектива

Често страните се „вкопчват“ в моментното несъгласие и забравят защо са в медиация. Попитайте се: „Какво ще спечеля, ако намерим общо решение?“ и „Какво ще загубя, ако останем в конфликт?“.

Златни правила за конструктивност в медиация

  • Говорете спокойно – тонът е също толкова важен, колкото и думите.
  • Слушайте, за да разберете, а не за да отговорите – понякога ключът към решението е в това, което другата страна вече е казала.
  • Фокусирайте се върху бъдещето – миналото не може да се промени, но бъдещето зависи от вашите решения днес.
  • Изразявайте се с „аз“-послания – поемайте отговорност за чувствата и нуждите си.
  • Бъдете гъвкави – има повече от едно възможно решение.
  • Не прекъсвайте – всеки има право да бъде чут докрай.
  • Доверете се на медиатора – той е неутрален помощник, а не съдия.
  • Мислете за общата полза – целта е не само да спечелите, а и конфликтът да бъде решен устойчиво.

Малък пример от практиката

В медиация между двама съсобственици на семейна къща единият настоява да я продаде веднага, а другият – да я запази, защото там израснали децата му. В началото разговорът върви трудно, защото и двамата „стоят на своето“. Когато обаче медиаторът ги насочва да говорят за интересите си, а не за позициите, картината се променя. Оказва се, че първият се нуждае от пари за бизнес начинание, а вторият иска да има къде да посреща семейството си за празници. Това отваря вратата към нови решения, които биха удовлетворили и двете страни – например договорка за изкупуване дела на другия.
Така, от силно изразено несъгласие, страните стигат до разговор за възможности.

Несъгласието е естествена част от медиацията, но не е пречка за напредък. Когато се фокусирате върху интересите, слушате активно и се доверявате на процеса, имате много по-голям шанс да постигнете решение, което е приемливо и за двете страни.

Научете повече

наследство

July 14, 2025

Подялба на наследство: Защо да опитаме първо с медиация

Наследството често се свързва с емоции – загуба, спомени, и не рядко – напрежение между близки. Подялбата на наследство може да се превърне в сложен процес, особено когато възникнат спорове между наследниците. Вместо да се тръгва директно към съдебна битка, медиацията предлага алтернатива – по-спокойна, конфиденциална и ориентирана към постигане на взаимно приемливи решения.

⚖️ Какво представлява медиацията?

Медиацията е извънсъдебен способ за разрешаване на конфликти, при който неутрална трета страна – медиатор – подпомага страните да постигнат договореност. Медиаторът не взема страна, не налага решения, а създава пространство за диалог, където се чуват и уважават гледните точки на всички участници.

В контекста на наследствени спорове това означава, че вместо години съдебни процедури, семейството може да се събере около една маса, водено от професионалист, и да намери решение, което отчита реалните нужди и емоции на страните.

👥 Най-често срещани спорове при наследяване

  • Разногласия относно стойността и разпределението на имуществото
  • Спорове за емоционално ценни предмети – семейни реликви, домове от детството
  • Въпроси за авансово получено наследство („дарение приживе“)
  • Претенции за скрити активи или документи
  • Конфликти между наследници

Всеки от тези случаи има потенциал да разруши семейни отношения, които са се градили с години.

🤝 Медиацията като алтернатива на съдебния процес

  1. Спестява време и средства

Съдебните дела за наследство често отнемат години, с множество такси, адвокатски хонорари и административни пречки. Медиацията е по-бърза, гъвкава и финансово достъпна алтернатива.

  1. Съхранява семейните отношения

Съдебните конфликти могат да оставят трайни емоционални рани. Медиацията създава условия за изслушване, разбиране и компромис, което запазва човешкото в отношенията.

  1. Конфиденциалност

Всичко казано по време на медиацията е поверително – няма записи, няма обществени разкрития. Това е особено важно при лични или чувствителни теми, които не биха стояли добре в съдебната зала.

  1. Фокус върху решенията, не върху победата

При съдебен спор винаги има победител и губещ. В медиацията целта е всички да “спечелят” – чрез балансирано, доброволно и устойчиво решение.

  1. Гъвкавост на резултата

Съдебните решения са правно ограничени. Медиацията позволява нестандартни или креативни решения – например разпределение според лична емоционална стойност, поетапна подялба, или договорено даряване на трети страни.

🧭 Кога да потърсим медиация?

Най-добре е медиацията да се потърси в началото на спора, преди страните да са емоционално изтощени или юридически ангажирани в дълъг съдебен процес. Дори ако вече е започнало дело, е възможно страните да поискат прекъсване и насочване към медиация – това е признато и от съдилищата като добра практика.

💬 Практически съвети при наследствена медиация

  • Изберете сертифициран медиатор със знания по наследствено и семейно право
  • Бъдете открити, но и готови да слушате – медиацията работи с диалог, не с монолог
  • Подгответе документи и информация, но оставете пространство за емоциите
  • Задайте си въпроса: Какво искам – правото на всяка цена, или решение, което да ни сближи?

Медиацията не е магическо решение, но тя е мощен инструмент, който поставя човечността пред конфликтността. В наследствените спорове, където често се преплитат юридически и емоционални аспекти, тя дава шанс на страните да намерят общ път напред, без да губят повече, отколкото вече са загубили.

 

Научете повече

медиация

July 14, 2025

Медиацията: Пътят към разбирателството, когато съдът не е единственият отговор

В живота ни неизбежно настъпват моменти на напрежение, разногласия и конфликти.

Те могат да се появят в семейството, на работното място, между съседи или бизнес партньори.

И когато това се случи, първата мисъл често е: „Ще се видим в съда!“ Но дали съдебният процес винаги е най-добрият път? Ами ако има друг — по-мек, по-човешки и по-фективен начин?

Този начин съществува. Нарича се медиация.

💬 Какво е медиацията?

Медиацията е процес, при който неутрална трета страна — медиатор — подпомага страните в спора да постигнат взаимноприемливо решение. Това не е съдебна битка, а диалог. Не е борба за победа, а търсене  на разбирателство.

Медиацията е доброволна, конфиденциална и насочена към бъдещето. Тя не търси виновни, а решения.

И най-важното – дава възможност на хората да запазят достойноството си, отношенията и контрола върху изхода от спора

✅ Защо да изберем медиация?

Предимство Защо е важно?
⏱️ Бързина Съдебните дела могат да се точат с години. Медиацията често приключва за дни.
💰 По-ниски разходи Без съдебни такси и дълги процедури.
🔒 Поверителност Всичко обсъдено остава между страните и медиатора.
🧠 Контрол над резултата Страните сами договарят условията, без наложено решение от съд.
❤️ Запазване на отношенията Подходяща при семейни, съседски и трудови конфликти.

 

Кога медиацията НЕ е подходяща?

Въпреки многото ѝ предимства, медиацията не е универсално решение. Има ситуации, в които съдебният процес е необходим:

  При случаи на насилие, заплаха или принуда, където равнопоставеният диалог е невъзможен.

  При прецеденти с обществена значимост, където се изисква съдебно решение с публичен характер.

  Когато една от страните не е готова на компромис или отхвърля всякакъв опит за диалог.

  При нужда от предварителни съдебни мерки, като запор, възбрана или защита.

📚 Истински истории, истински решения

  • 👨‍👩‍👧 В семейно право: Разводът с медиация води до по-малко стрес и емоционални травми за родителите и децата. Договорените споразумения за родителски права са по-устойчиви от съдебно наложените.
  • 💼 В бизнес среда: Спор между двама съдружници, разрешен чрез медиация, често води до запазване на партньорството или преформулиране на взаимоотношенията, .
  • 🏘️ Междусъседски конфликти: Проблеми със собственост, шум или граници могат да се решат бързо и без ескалация чрез медиация, като страните запазват добросъседските си отношения.

📎 Законова рамка в България

Медиацията в България е регламентирана от Закона за медиацията (2004). Медиаторите се вписват в Единния регистър към Министерството на правосъдието, а постигнатите споразумения могат да бъдат одобрени от съд и да придобият изпълнителна сила.

Медиацията не е само алтернатива, а културна промяна — от конфронтация към сътрудничество. Тя е по-добрият избор в случаи, където е важно да се запазят отношенията, да се спестят ресурси и да се постигне бързо и устойчиво решение. Но ефективността ѝ зависи от готовността на страните да се ангажират с процеса честно и открито.

Медиацията не е просто процедура. Тя е пространство, в което хората могат да бъдат чути. Да изразят болката, гнева, страха си — и да намерят път напред. Медиаторът не е съдия, а съюзник в търсенето на решение. Той създава безопасна среда, в която емоциите не се потискат, а се уважават.

В този процес няма победители и губещи. Има хора, които са избрали да се изслушат. Да се разберат. Да продължат.

Да избереш медиация означава да избереш диалог пред конфронтация. Разбирателство пред вражда.

Решение пред разрушение.

 

Научете повече

издръжка при развод

June 18, 2025

Издръжка при развод: Кога и как да потърсите правна помощ

Разводът често е емоционално и юридически предизвикателен процес, при който възникват множество въпроси – включително въпросът за издръжката. Какво представлява тя? Кой има право на издръжка? Как и кога трябва да се потърси правна помощ?

📘 Какво представлява издръжката според закона?

Издръжката е задължение за материална подкрепа, регламентирано от Раздел IV на Семейния кодекс – чл. 139–151 (lex.bg). Законът постановява, че определени лица, които са в невъзможност да се издържат сами, имат право да получат издръжка от свои близки роднини – включително съпрузи, деца, родители и други.

Издръжката не е подарък – тя е законово гарантирано право, основано на моралната и социална отговорност между членовете на семейството.

👨‍👩‍👧‍👦 Кой има право на издръжка след развод?

🧒 Ненавършили пълнолетие деца. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, включително и когато детето е настанено извън семейството. В България детето достига пълнолетие, когато навърши 18 години. В по-големия брой случаи детето все още не е завършило средното си образование. Затова законът задължава родителите да изплащат издръжка и на пълнолетните си деца, ако те учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение. Необходимо е пълнолетното дете да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, както и родителите да могат да си позволяв даването на издръжка без особени затруднения.

🧒 Бивш съпруг. Невиновният за развода съпруг има право на издръжка до три години от прекратяването на брака или за по-дълъг период, когато страните са го уговорили помежду си. Тази издръжка не се дължи, в случай че бившият съпруг встъпи в брак.

Размер на издръжката

Съдът приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрасттао и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. От друга страна задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно, поради което не може да се настоява за присъждане на такава във всички случаи, нито във високи размери, без да се съблюдават възможностите на родителите с оглед на материалните и икономически условия на живот понастоящем.

⚖️ Защо правната помощ е необходима?

Много хора се притесняват да потърсят адвокат – от страх да не е скъпо или от надеждата, че “всичко ще се уреди само”. Истината е, че правната помощ дава сигурност и яснота по правата ви, осигурява правилно формулирани документи, предпазва от грешки, които могат да ви костват време и средства, гарантира представителство пред съда и защита от натиск или заплахи от насрещната страна.

Възможно ли е споразумение без съд?

Да – издръжката може да бъде договорена доброволно чрез писмено споразумение между страните. То трябва да бъде одобрено от съда, за да има правна сила. Това спестява време и допринася за по-добра комуникация между бившите партньори.

Какво да правите, ако издръжката не покрива нуждите?

Ако вече получавате издръжка, но тя не е достатъчна, имате право да подадете иск за увеличаване на издръжката, особено при промяна в нуждите на детето, здравословното състояние или разходите. Пример: започване на училище, повишени медицински нужди, извънредни социални разходи. Съдът отново разглежда ситуацията и може да промени размера на издръжката.

Издръжката е нещо много повече от финансова помощ – тя е израз на грижа, отговорност и справедливост. В трудни моменти като развода, когато всичко изглежда нестабилно, възможността да получиш помощ и подкрепа е решаваща.

Ако се чувствате несигурни или ви е трудно да се ориентирате – потърсете специалист. Правната помощ не е слабост, а стъпка към спокойствие и достоен живот след раздялата.

 

Научете повече