Уговорете среща

Блог
Как протича среща с медиатор? Какво да очаквате?

September 4, 2025

Как протича среща с медиатор? Какво да очаквате?

Медиацията вече не е просто алтернатива на съдебното производство, а активно насърчавана процедура, уредена в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Закона за медиацията (ЗМ). Последните изменения засилват ролята й, като въвеждат задължителен елемент на информираност и възможност за насочване към медиатор в рамките на висящ процес.

Но как на практика протича срещата с медиатор и какво да очаквате?

Срещата обикновено започва с кратко представяне. Медиаторът разяснява ролята си, принципите на процедурата по медиация и нейните последици. Важен акцент е, че медиаторът не е съдия и не решава вместо страните – той подпомага комуникацията и процеса на договаряне.

Основен принцип в медиацията е нейната доброволност.

След като се запознаете с предимствата на медиацията и разберете какво може да очаквате от провеждането й, вие решавате дали имате готовност да участвате в нея. Важно е да знаете, че съгласието за участие в тази процедура не означава, че приемате или признавате позицията на другата страна. Когато се убедите, че това е най-бързият, лесен и достъпен път за разрешаване на спора, трябва изрично да заявите съгласието си да започне процедурата. За тази цел законът предвижда писмено споразумение, подписано от страните.

За да е успешна медиацията и непримиримите позиции да бъдат заменени от конструктивен диалог, медиаторът ви напътва сами да очертаете и да се съгласите да спазвате основни правила при протичането й – уважение, изслушване без прекъсване, спазване на принципа за равнопоставеност. Изработвайки правилата на работа съвместно е първото ви общо съгласие. То създава доверие и усещане, че вие сте активни участници в процедурата и заедно следите за спазване на добрия тон.

Време е всяка страна да изложи позициите си и с помощта на медиатора да отделите спорните въпроси, по които ще работите, последователността на разглеждането им, да изградите структура на процедурата.

Често в тази първа обща среща възникват и възможни разрешения, а позициите се сближават. В случай, обаче, че спорът е прекалено усложнен и в добавка – силно емоционално зареден, е възможно медиаторът да проведе индивидуални срещи с всяка от страните при спазване принципите на равнопоставеност и конфиденциалност. В тази индивидуална среща ще можете по-пълно да изложите позицията си, да споделите информация, която не желаете да стига до другата страна, да формулирате кое би било най-добро разрешение за вас. Тази поверителна информация медиаторът не може да споделя с другата страна и тя не може да се използва във ваш ущърб в евентуално съдебно производство, освен ако законът изрично не го предвижда.

Същевременно, насочвани от медиатора, ще можете да формулирате и разберете истинските си интереси и нуждите, които стоят за заявената в общата среща позиция, както и че такива има опонента ви. Ще се убедите колко е важно да се вслушате в думите на другия и да потърсите неговите истински нужди и така да откриете общи и за двама ви интереси.

Сега пътят към споразумение е открит. След като генерирате общите си интереси ще потърсите най-удачния за вас начин те да бъдат защитени чрез споразумение. Важно е да знаете, че споразумението и всички въпроси по него не се съставя от медиатора. Вие сте водещите в определяне на параметрите му и само вашата воля може да бъде неговото съдържание.

До края на процедурата медиаторът запазва своята неутралност и ви показва пътя към постигане на най-изгодните за двете страни разрешения на спора.

Срещата с медиатор е възможност да излезете от задънената улица на конфликта и да намерите решение, което удовлетворява всички страни. Ако подхождате с откритост и готовност за диалог, вероятността да постигнете споразумение е значително по-голяма. Последните промени в ГПК и Закона за медиацията показват стремежа на законодателя да насърчи този по-гъвкав, бърз и по-малко конфронтационен подход. За страните това означава – повече контрол върху изхода от спора и възможност да се намери решение, което удовлетворява и двете страни.

Научете повече

Как да прецените дали вашият казус е подходящ за медиация?

August 28, 2025

Как да прецените дали вашият казус е подходящ за медиация?

Когато възникне конфликт, първият въпрос, който често си задаваме, е: „А сега какво да правя?“ Някои хора веднага се обръщат към съд или адвокат, други предпочитат да се отдръпнат и да избягват разговора. Между тези крайности обаче стои една по-гъвкава възможност – медиацията.

Но как да разберете дали именно вашият случай е подходящ за такъв подход?

Казусите, които най-често намират решение чрез медиация:

  • Семейни спорове – развод, издръжка, родителски права, разпределение на време с децата.
  • Наследствени конфликти – делба на имоти или движимо имущество.
  • Търговски и бизнес отношения – партньорства, договори, неизпълнени задължения.
  • Трудови спорове – конфликти между работодател и служител.
  • Съседски проблеми – граници, ремонти, шум, достъп.

 

В тези сфери медиацията е особено ефективна, защото запазва отношенията и дава възможност за гъвкави решения.

Признаци, че вашият случай е подходящ за медиация:

  • Искате решение, но не непременно чрез съд – ако предпочитате диалог пред години дела.
  • Важни са ви отношенията – когато ще продължите да общувате с отсрещната страна (роднини, колеги, съседи, бизнес партньори).
  • Има емоции, но и желание за изход – дори при напрежение, ако страните искат да намерят решение, медиацията може да помогне.
  • Имате нужда от гъвкавост – медиаторът може да ви помогне да намерите решение, което съдът не би могъл да постанови.
  • Искате бързина и по-ниски разходи – процесът е в пъти по-икономичен и по-бърз от съдебното дело.

Кога медиацията не е подходяща?

Макар че е много полезен инструмент, има и ситуации, в които медиацията не е удачна: Такива са например случаите на домашно насилие, поради сериозния дисбаланс на власт или контрол. Медиацията е доброволно процедура и категоричният отказ на някоя от страните да участва, препятства възможността да бъде проведена. В такива случаи други механизми за защита на правата са по-подходящи.

Ролята на медиатора в избора

Понякога хората не са сигурни дали техният казус изобщо може да се реши чрез медиация. Именно тук идва мястото на медиатора – още при първата среща той може да ви помогне да прецените дали процедурата е приложима.
Доверието към медиатора е ключово: неговата задача не е да ви „убеди на всяка цена“, а да ви даде яснота и спокойствие, за да направите информиран избор.

Пример: В трудов спор служител твърди, че не е получил бонуси, които според него са били обещани устно, а работодателят отрича. Двете страни са готови да стигнат до съд. След консултация с медиатор обаче разбират, че процесът може да продължи месеци и да струва скъпо и на двете страни. В медиацията служителят получава частично обезщетение и препоръка за бъдеща работа, а работодателят запазва репутацията си и избягва съдебна битка. Така и двете страни печелят повече, отколкото биха получили от съдебен спор.

Не всеки казус е подходящ за медиация, но голяма част от конфликтите могат да бъдат решени именно по този начин – по-бързо, по-спокойно и с по-малко разходи. Доверието към медиатора и готовността да опитате са първата стъпка към решение, което не просто приключва спора, а носи удовлетворение и на двете страни.

Научете повече

Как да реагирате, ако насрещната страна отказва медиация?

August 21, 2025

Как да реагирате, ако насрещната страна отказва медиация?

Процедурата по медиация започва по инициатива на страните по спора, като всяка от тях може да направи предложение за разрешаването му чрез медиация. 

Но какво се случва, ако вие сте готови за диалог, а отсрещната страна категорично отказва? Това е често срещана ситуация, която не означава, че сте в задънена улица. Има начини да реагирате конструктивно и да запазите възможността за бъдещо разбирателство.

На първо място, опитайте се да разберете причината за отказа

Понякога „не“ не означава крайно отхвърляне. Хората отказват медиация по различни причини: страх, недоверие, липса на информация, емоции – притесняват се, че ще направят отстъпки, не вярват, че процесът е неутрален, не знаят какво представлява медиацията или просто гневът или обидата в момента са по-силни от желанието за решение.

Ако успеете да разберете „защо“, ще имате по-голям шанс да намерите подход за разговор.

Много хора смятат, че медиацията е „още един съд“ или че някой ще им наложи решение. Често хората отказват, защото си представят медиатора като съдия, който ще отсъди „кой е прав“. Всъщност медиаторът не взема страна – той гарантира равнопоставеност като създава безопасна среда – така разговорът протича спокойно и конструктивно. Медиаторът помага да се открият интересите зад позициите – и да се намерят решения, които удовлетворяват и двете страни. Гарантираната поверителност на процедурата по медиация дава сигурност на участниците да споделят открито.

В спор между наследници за подялба на имот единият от тях отказвал медиация, защото бил убеден, че медиаторът „ще застане на страната на другия“. След като медиаторът обяснил лично ролята си и гаранциите за неутралност, човекът се съгласил да участва. В крайна сметка именно доверието към медиатора позволило на страните да разговарят спокойно и да постигнат справедливо решение, вместо дълга съдебна битка.

Важно е страните да разберат, че колкото повече се доверят на медиатора, толкова по-лесно ще стигнат до резултат, който не просто приключва конфликта, а е устойчив и удовлетворяващ. Кратко и спокойно обяснение често намалява страха и съпротивата.

Покажете ползите от медиацията

Вместо да настоявате, подчертавайте положителните страни: спестява време и пари в сравнение със съдебни процедури, запазва отношенията (важно при семейни или бизнес конфликти), дава възможност за решения, които съдът не може да предложи, създава пространство, където и двете страни се чувстват чути.

Дайте време

Ако другата страна е твърде емоционална или настоятелна в отказа, не настоявайте. Понякога е нужно време, за да узрее идеята за диалог. Опитайте отново по-късно, когато обстановката е по-спокойна.

В търговски спор единият партньор категорично отказвал медиация, защото вярвал, че „това е загуба на време“. Другата страна, вместо да настоява, спокойно обяснила, че медиацията може да спести значителни съдебни разноски и да даде повече контрол върху резултата. След няколко седмици размисъл първоначалният отказ се превърнал в съгласие за среща. В рамките на две сесии страните намерили решение, което удовлетворило и двете.

Кога все пак да потърсите съдебен път?

Ако отсрещната страна категорично отказва и няма никакво намерение за диалог, може да се наложи да търсите решение чрез съд. Въпреки това, възможността за медиация може да остане отворена и на по-късен етап – дори в хода на делото.

Отказът от медиация не означава, че пътят към разбирателство е затворен. С правилен подход, търпение и яснота относно ползите, шансът другата страна да промени решението си е голям. А дори и да не го направи веднага – самият факт, че вие сте отворени за диалог, е силен знак за зрялост и готовност за конструктивно решение.

Научете повече

Не сте съгласни с другата страна – как да останете конструктивни в процеса на медиация?

August 20, 2025

Не сте съгласни с другата страна – как да останете конструктивни в процеса на медиация?

В медиацията неизбежно се срещат различни гледни точки, емоции и интереси. Това е напълно нормално – ако страните мислеха еднакво, нямаше да има нужда от посредник. Важното е как се справяме с несъгласието. Дори когато позициите изглеждат противоположни, е възможно да останете конструктивни и да напреднете към решение.

Приемете, че несъгласието е част от процеса

Много хора влизат в медиация с надеждата, че бързо ще намерят общ език. Когато това не се случи, те се разочароват. Истината е, че разминаванията в позициите са нормални. Несъгласието не е пречка – то е отправна точка за диалог.

Фокусирайте се върху интересите, а не върху позициите

„Искам това на всяка цена!“ често води до задънена улица. Вместо това, опитайте да обясните защо искате дадено решение. Много често зад твърдите позиции се крият интереси, които могат да бъдат удовлетворени по различни начини.

Слушайте активно

Конструктивният диалог започва със слушане. Не е нужно да се съгласявате с другата страна, но е важно да покажете, че разбирате нейното виждане. Това намалява напрежението и създава пространство за намиране на компромис.

Използвайте „аз“-послания

Вместо да обвинявате („Ти винаги…“), говорете за собственото си преживяване („Чувствам се притеснен, когато…“). Така изразявате своите нужди, без да предизвиквате защитна реакция у отсрещната страна.

Доверете се на ролята на медиатора

Медиаторът е там, за да помогне разговорът да остане конструктивен. Той следи за равнопоставеност и зачитане на гледните точки. Ако усетите, че напрежението ви завладява, позволете на медиатора да насочи диалога.

Запазете дългосрочната перспектива

Често страните се „вкопчват“ в моментното несъгласие и забравят защо са в медиация. Попитайте се: „Какво ще спечеля, ако намерим общо решение?“ и „Какво ще загубя, ако останем в конфликт?“.

Златни правила за конструктивност в медиация

  • Говорете спокойно – тонът е също толкова важен, колкото и думите.
  • Слушайте, за да разберете, а не за да отговорите – понякога ключът към решението е в това, което другата страна вече е казала.
  • Фокусирайте се върху бъдещето – миналото не може да се промени, но бъдещето зависи от вашите решения днес.
  • Изразявайте се с „аз“-послания – поемайте отговорност за чувствата и нуждите си.
  • Бъдете гъвкави – има повече от едно възможно решение.
  • Не прекъсвайте – всеки има право да бъде чут докрай.
  • Доверете се на медиатора – той е неутрален помощник, а не съдия.
  • Мислете за общата полза – целта е не само да спечелите, а и конфликтът да бъде решен устойчиво.

Малък пример от практиката

В медиация между двама съсобственици на семейна къща единият настоява да я продаде веднага, а другият – да я запази, защото там израснали децата му. В началото разговорът върви трудно, защото и двамата „стоят на своето“. Когато обаче медиаторът ги насочва да говорят за интересите си, а не за позициите, картината се променя. Оказва се, че първият се нуждае от пари за бизнес начинание, а вторият иска да има къде да посреща семейството си за празници. Това отваря вратата към нови решения, които биха удовлетворили и двете страни – например договорка за изкупуване дела на другия.
Така, от силно изразено несъгласие, страните стигат до разговор за възможности.

Несъгласието е естествена част от медиацията, но не е пречка за напредък. Когато се фокусирате върху интересите, слушате активно и се доверявате на процеса, имате много по-голям шанс да постигнете решение, което е приемливо и за двете страни.

Научете повече