Уговорете среща

Блог
Как да действате при спор за делба на имот между роднини?

October 29, 2025

Как да действате при спор за делба на имот между роднини?

Споровете за делба на имот между роднини са едни от най-емоционално натоварените конфликти. Когато става дума за наследство или обща собственост, проблемът рядко е само юридически – в него се преплитат спомени, очаквания и стари недоразумения. В такива моменти медиаторът може да изиграе ключова роля, като помогне на страните да постигнат разбирателство, преди отношенията да бъдат разрушени от дълги съдебни спорове.

1. Какво предвижда законът при делба на имот?

Българското законодателство допуска два основни начина за делба: доброволна и съдебна.

Доброволната делба е уредена в чл. 34 и чл. 35 от Закона за собствеността (ЗС) и се извършва чрез нотариален акт, когато всички съсобственици са съгласни относно начина на подялбата. Това е най-бързият и безболезнен вариант – без съд, без конфликти и без загуба на време.

Когато обаче липсва съгласие, се стига до съдебна делба, която протича по реда на чл. 341–355 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Тази процедура протича на два етапа:

Първа фаза – допускане на делбата. Тя започва по молба на съсъбоственик/сънаследник, отправена до съда. В тази част от дебата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.

Втора фаза – извършване на делбата. Определя се как имотът ще бъде разделен: чрез реално разпределение, изнасяне на публична продан или чрез парично уравнение.

На теория звучи подредено. На практика тези дела често се точат с години, обжалват се пред горестоящите инстанции, натрупват разходи за експертизи и хонорари, и оставят след себе си трайно влошени отношения.

2. Нов момент: задължителна медиация при спорове за делба

С измененията в ГПК, обнародвани в Държавен вестник, бр. 55 от 2025 г., съдът задължава страните лично да участват в информационна среща по медиация в производството по извършването й. Той насочва страните към участие в среща с медиатор, вписан в Единния регистър, за да се запознаят с възможностите на процедурата. Целта е страните да направят информиран избор дали могат да постигнат споразумение, вместо да продължат с делото.

Законът ясно показва посоката: преди да се съдите, опитайте да се разберете.

3. Защо медиацията е по-добрият път?

Медиацията не пренебрегва закона – напротив, тя работи в неговите рамки, но поставя акцент върху диалога, а не върху противопоставянето.

Предимствата са съществени:

– Време: Спор, който в съда би продължил години, може да бъде решен в рамките на няколко срещи.
– Цена: Разходите са символични в сравнение със съдебните такси и хонорари.
– Контрол: Решението се изработва от страните, не се налага от съдия.
– Конфиденциалност: Всичко обсъдено остава поверително.
– Отношения: Медиаторът помага страните да се чуят и разберат, вместо да се унищожат взаимно.

Медиационното споразумение може да бъде утвърдено от съда и да има силата на съдебна спогодба – тоест, същата правна тежест като съдебно решение, но без изтощението, което делото оставя след себе си.

4. Как протича процесът при делба чрез медиация?

1. Иницииране. Една от страните или съдът предлага медиация.
2. Информационна среща. Медиаторът разяснява принципите – доброволност, безпристрастност, поверителност, неутралност.
3. Основни срещи. В присъствие на всички участници се обсъждат фактите и възможните решения. Медиаторът насърчава диалог, но не взема страна.
4. Формиране на споразумение. Постигнатите договорености се оформят писмено.
5. Утвърждаване от съда. По желание на страните споразумението може да бъде одобрено и да стане изпълняемо.

Как да действате при спор за делба на имот между роднини?

Първо: спрете ескалацията. Не прибързвайте с подаване на иск, защото веднъж започнал, съдебният процес рядко позволява спокойно договаряне.

Второ: потърсете медиатор, вписан в Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

Трето: поискайте среща, на която всички страни могат спокойно да изложат своето виждане. Медиаторът ще осигури равнопоставеност и ще помогне да се изяснят реалните интереси на всяка страна.

При спорове за делба често се повтаря един и същ сценарий: едната страна чувства, че е вложила повече труд или средства, другата – че е ощетена, а трета просто иска „да се приключи всичко“. За медиатора най-важната първа стъпка е да помогне на страните да видят, че спорът не е само за квадратни метри, а за признание, доверие и равнопоставеност.

Вместо веднага да се търси „кой е прав“, медиаторът насърчава диалог, който разкрива интересите зад позициите. Така се излиза от логиката „всичко или нищо“ и се създава пространство за реално решение.

Запазете комуникацията – дори когато изглежда невъзможна.

В семейните конфликти често се прекъсва комуникацията – роднини, които вчера са празнували заедно, днес не си говорят. Медиаторът служи като неутрален посредник, който възстановява разговора без обвинения и емоционален натиск.

Важно е страните да разберат, че целта не е да се „помирят на всяка цена“, а да намерят работещ начин за общуване, чрез който могат да решат спора цивилизовано. В повечето случаи това е достатъчно, за да се избегнат години съдебни дела и излишни разходи.

Законът урежда делбата, но не урежда отношенията. Съдът може да раздели имота, но не може да възстанови доверието. Медиаторът стои там, където съдът не може да бъде – между хората, които трябва да продължат живота си след конфликта.

Въвеждането на задължителната медиация не е бюрократична формалност, а стъпка към една по-зряла правна култура, в която хората говорят, преди да се съдят. Това е и най-човешкият начин да се сложи край на един семеен спор – не чрез победа, а чрез разбирателство.

Научете повече

Медиацията спестява време, пари и ресурси – пример от Варненския апелативен съд.

October 13, 2025

Медиацията спестява време, пари и ресурси – пример от Варненския апелативен съд

В последните години медиацията постепенно намира своето място като ефективен начин за разрешаване на спорове в България. Все повече хора и организации осъзнават, че дългите и скъпи съдебни битки невинаги са единственият или най-добрият път към справедливост. Един от най-ефективните инструменти е медиацията — процес, при който безпристрастен посредник помага на страните да постигнат споразумение.

Във Варненския апелативен съд страните по спор за над 1,7 млн. лв. в България и Германия намериха път към споразумение. Не чрез години съдебни процеси, а чрез медиация.

https://varna-as.justice.bg/bg/news1/35275

Проведени били 3 медиационни срещи, в които страните направили взаимни отстъпки и се договорили.

С постигнатата спогодба са прекратени 5 съдебни и 3 изпълнителни производства — включително съд в Германия (Котбус), както и обжалвания пред апелативен състав, по които са били проведени общо 17 съдебни заседания.

Но защо медиацията работи толкова добре? Отговорът се крие в бързината, гъвкавостта и възможността за реален диалог.

Този случай показва нагледно силата на медиацията:

  • Вместо години в съдебните зали, страните намират общо решение в рамките на процедура по медиация;
  • Съдът приключва делата по-бързо, страните спестяват значителни разходи и напрежение;
  • Страните сами намират работещо решение.

Медиацията работи, защото е бърза и ефективна.

Съдебните дела могат да продължат с години, особено когато са обжалвани на няколко инстанции.

Медиацията съкращава процеса до няколко срещи, като елиминира формалностите и бюрокрацията. Това не само спестява време на страните, но и облекчава съдебната система.

Медиацията пести ресурси.

Съдебните такси, адвокатските хонорари и разходите по дълги производства могат да достигнат сериозни суми.

При медиацията тези разходи се свеждат до минимум, а решението идва без допълнителни обжалвания и процедури. Това е особено важно за бизнеси и граждани, които търсят прагматично и устойчиво решение.

Вместо вражда – диалог. Медиацията насърчава сътрудничество, а не вражда.

В съда често има победител и губещ. При медиацията и двете страни участват активно в намирането на решение, което увеличава вероятността то да бъде спазено доброволно. Това е особено ценно в дългосрочни отношения — бизнес партньори, съседи, семейни спорове и др.

Колкото повече хора научат за медиацията, толкова по-лесно ще бъде да я възприемаме не като „алтернатива“, а като първи избор при конфликт.

Истории като тази от Варна показват, че зад привидно сложните казуси често стои възможност за разумен и човечен изход.

А вие бихте ли избрали този път, ако имате спор?

Научете повече

Силата на медиатора: 4 стъпки към по-спокойни семейни отношения

October 13, 2025

Силата на медиатора: 4 стъпки към по-спокойни семейни отношения

Семейните конфликти са неизбежна част от живота. Разногласия възникват между партньори, родители и деца, братя и сестри, а понякога и между по-широкия кръг роднини. В такива ситуации обаче има начин напрежението да бъде намалено, а разбирателството — възстановено, без съдебни битки и без крайни решения, наложени отвън. Този начин се нарича медиация.

Медиацията е процес, при който безпристрастен медиатор помага на страните да разговарят, да изразят нуждите си и да намерят взаимно приемливо решение. Тя е особено ценна при семейни конфликти, защото съхранява отношенията и поставя фокуса върху бъдещето, а не върху обвиненията от миналото.

Ето четири ключови стъпки, чрез които медиаторът може да помогне за по-спокойни семейни отношения:

1. Създаване на безопасна среда за диалог

В семейните конфликти емоциите често взимат превес над разума. Медиаторът започва процеса с ясни правила за уважителна комуникация и равнопоставеност. Всеки участник получава пространство да бъде изслушан без прекъсване и без осъждане. Това е първата крачка към възстановяване на доверието и намаляване на напрежението.

„Когато хората усетят, че могат да говорят открито и да бъдат чути, тонът на разговора се променя напълно.“

2. Изясняване на нуждите и интересите, а не само на позициите

В семейните спорове често се говори за „кой е прав“ и „кой греши“. Медиаторът обаче надскача позициите, за да помогне на страните да разберат истинските си нужди и приоритети. Например:

• Родителите спорят за режима на виждане → истинската нужда е детето да има стабилност и сигурност.
• Съпрузи спорят за имуществени въпроси → нуждата може да е усещане за справедливост и финансова сигурност.

Когато нуждите се формулират ясно, решенията стават по-гъвкави и реалистични.

3. Генериране на възможни решения — заедно

Медиаторът не налага решения, а помага на страните да ги измислят сами. Чрез воден разговор, задаване на въпроси и изследване на варианти, медиаторът насърчава креативността и сътрудничеството. Така участниците започват да виждат, че не са опоненти, а партньори в търсене на работещ изход.

Това е моментът, в който често настъпва „обръщане“ — от защита към съвместно планиране.

4. Изграждане на конкретно и устойчиво споразумение

Последната стъпка е договарянето на ясно, конкретно и изпълнимо споразумение, което отразява общите решения. При семейни конфликти това може да означава:

• споразумение за родителски права и задължения;
• подялба на имущество без съдебен процес;
• договорен режим на общуване между роднини;
• правила за бъдещи разговори и избягване на конфликти.

Това споразумение е доброволно, но при желание може да бъде одобрено и от съда, което му придава юридическа сила.

 

Научете повече

Как се подписва споразумение в процедура по медиация и какво значение има то в съда?

October 1, 2025

Как се подписва споразумение в процедура по медиация и какво значение има то в съда?

Споразумението, което постигат страните в медиация, се сключва от самите страни (в или писмена форма, както и писмено с нотариална заверка на подписите) — медиаторът не е страна и по общо правило не подписва споразумението като страна. Ако страните поискат, това споразумение може да придобие правен ефект на съдебна спогодба чрез одобрение от съда; в такъв случай то става окончателно, не подлежи на обжалване и може да послужи като изпълнително основание (ЗМ и ГПК).

Как се оформя и подписва споразумението в процедура по медиация?

  • Законът оставя съдържанието и формата на споразумението до голяма степен на страните. Писменото споразумение по традиция съдържа място и дата, имената и адресите на страните, предмета на договореното, подписите на страните, както и името на медиатора.
  • Роля на медиатора: медиаторът информира страните, фасилитира преговорите и спомага за формулиране на текста; не дава юридически съвети и трябва да пази неутралитет и поверителност. Законът и правилата за поведението на медиатора ограничават възможността медиаторът да бъде разпитван за доверена му информация.

Кога и как споразумението от медиация става „съдебна спогодба“?

  • Закон за медиацията (чл. 18) предвижда, че споразумение по правен спор, постигнато в медиация, „има силата на съдебна спогодба“ и подлежи на одобрение от районните (или от съда, пред който е висящо делото) — т.е. страните могат да поискат съдът да го одобри като съдебна спогодба. Това е ключов момент: чрез одобрението споразумението навлиза в процесуалния режим на съдебната (спогодителна) процедура.
  • Какво прави съда (ГПК, чл. 234)? При одобряване на спогодбата съдът съставя протокол, който се подписва от съда и от страните; съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване. Следователно — ако споразумението се одобри по реда на чл. 234 ГПК, то придобива окончателност и възможност за принудително изпълнение като влязло в сила съдебно решение.
  • Изпълнение: Изпълнителните основания по ГПК (чл. 404) включват „съдебно-спогодителните протоколи“; а изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на актове по чл. 404 (чл. 405 ГПК). С други думи: одобрената от съда спогодба може да бъде използвана за издаване на изпълнителен лист и за започване на принудително изпълнение.

Поверителност — кога съдът вижда съдържанието и кога се нарушава тайната?

  • Медиацията по принцип е поверителна; разискванията и получената информация са защитени, а медиаторът не може да бъде разпитван за поверена му информация (освен по изричното съгласие на участника), но законът предвижда изключения — например за нуждите на наказателния процес, за защита на деца, или когато разкриването е необходимо за изпълнението на постигнатото споразумение. Това позволява съдът да разгледа текста на споразумението при искане за одобрение или за изпълнение — без това да нарушава общата защитна функция на поверителността.

Често срещани грешки / митове

  • „Медиаторът подписва споразумението като страна“ — грешно. По правило в споразумението се подписват само страните; медиаторът не е носител на правно задължение по спора. (ЗМ: писменото споразумение съдържа имената на страните, името на медиатора и подписите на страните).
  • „Нотариална заверка = съдебна спогодба“ — грешно. Нотариално заверено споразумение може да служи за различни цели (напр. основание за заповедно производство при определени хипотези), но само одобрената от съда съдебна спогодба има статута на влязло в сила решение по смисъла на чл. 234 ГПК.

Практически препоръки за медиатори, адвокати и страни

  • Винаги посочвайте ясно кои са страните, предмета на задълженията и сроковете в писменото споразумение (за да не се налага допълнително тълкуване в съда).
  • Уточнете въпроса за поверителността и документите (да се запази тайната на преговорите, но да се позволи разкриване на текста при молба за одобрение/изпълнение — това е стандартна практика, подкрепена от законовите изключения).
  • Посъветвайте страните да ползват адвокатски услуги преди подписване на споразумението; медиаторът не дава правни становища на страните.

Правният път от постигнато в медиация споразумение до изпълнимо съдебно решение е добре установен: страните подписват споразумението; ако желаят окончателност и изпълнимост, търсят съдебно одобрение (чл. 18 ЗМ и чл. 234 ГПК) — след което споразумението добива сила на влязло в сила решение и може да бъде изпълнявано по реда на ГПК (чл. 404–405).

Научете повече

Как протича среща с медиатор? Какво да очаквате?

September 4, 2025

Как протича среща с медиатор? Какво да очаквате?

Медиацията вече не е просто алтернатива на съдебното производство, а активно насърчавана процедура, уредена в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Закона за медиацията (ЗМ). Последните изменения засилват ролята й, като въвеждат задължителен елемент на информираност и възможност за насочване към медиатор в рамките на висящ процес.

Но как на практика протича срещата с медиатор и какво да очаквате?

Срещата обикновено започва с кратко представяне. Медиаторът разяснява ролята си, принципите на процедурата по медиация и нейните последици. Важен акцент е, че медиаторът не е съдия и не решава вместо страните – той подпомага комуникацията и процеса на договаряне.

Основен принцип в медиацията е нейната доброволност.

След като се запознаете с предимствата на медиацията и разберете какво може да очаквате от провеждането й, вие решавате дали имате готовност да участвате в нея. Важно е да знаете, че съгласието за участие в тази процедура не означава, че приемате или признавате позицията на другата страна. Когато се убедите, че това е най-бързият, лесен и достъпен път за разрешаване на спора, трябва изрично да заявите съгласието си да започне процедурата. За тази цел законът предвижда писмено споразумение, подписано от страните.

За да е успешна медиацията и непримиримите позиции да бъдат заменени от конструктивен диалог, медиаторът ви напътва сами да очертаете и да се съгласите да спазвате основни правила при протичането й – уважение, изслушване без прекъсване, спазване на принципа за равнопоставеност. Изработвайки правилата на работа съвместно е първото ви общо съгласие. То създава доверие и усещане, че вие сте активни участници в процедурата и заедно следите за спазване на добрия тон.

Време е всяка страна да изложи позициите си и с помощта на медиатора да отделите спорните въпроси, по които ще работите, последователността на разглеждането им, да изградите структура на процедурата.

Често в тази първа обща среща възникват и възможни разрешения, а позициите се сближават. В случай, обаче, че спорът е прекалено усложнен и в добавка – силно емоционално зареден, е възможно медиаторът да проведе индивидуални срещи с всяка от страните при спазване принципите на равнопоставеност и конфиденциалност. В тази индивидуална среща ще можете по-пълно да изложите позицията си, да споделите информация, която не желаете да стига до другата страна, да формулирате кое би било най-добро разрешение за вас. Тази поверителна информация медиаторът не може да споделя с другата страна и тя не може да се използва във ваш ущърб в евентуално съдебно производство, освен ако законът изрично не го предвижда.

Същевременно, насочвани от медиатора, ще можете да формулирате и разберете истинските си интереси и нуждите, които стоят за заявената в общата среща позиция, както и че такива има опонента ви. Ще се убедите колко е важно да се вслушате в думите на другия и да потърсите неговите истински нужди и така да откриете общи и за двама ви интереси.

Сега пътят към споразумение е открит. След като генерирате общите си интереси ще потърсите най-удачния за вас начин те да бъдат защитени чрез споразумение. Важно е да знаете, че споразумението и всички въпроси по него не се съставя от медиатора. Вие сте водещите в определяне на параметрите му и само вашата воля може да бъде неговото съдържание.

До края на процедурата медиаторът запазва своята неутралност и ви показва пътя към постигане на най-изгодните за двете страни разрешения на спора.

Срещата с медиатор е възможност да излезете от задънената улица на конфликта и да намерите решение, което удовлетворява всички страни. Ако подхождате с откритост и готовност за диалог, вероятността да постигнете споразумение е значително по-голяма. Последните промени в ГПК и Закона за медиацията показват стремежа на законодателя да насърчи този по-гъвкав, бърз и по-малко конфронтационен подход. За страните това означава – повече контрол върху изхода от спора и възможност да се намери решение, което удовлетворява и двете страни.

Научете повече

Как да прецените дали вашият казус е подходящ за медиация?

August 28, 2025

Как да прецените дали вашият казус е подходящ за медиация?

Когато възникне конфликт, първият въпрос, който често си задаваме, е: „А сега какво да правя?“ Някои хора веднага се обръщат към съд или адвокат, други предпочитат да се отдръпнат и да избягват разговора. Между тези крайности обаче стои една по-гъвкава възможност – медиацията.

Но как да разберете дали именно вашият случай е подходящ за такъв подход?

Казусите, които най-често намират решение чрез медиация:

  • Семейни спорове – развод, издръжка, родителски права, разпределение на време с децата.
  • Наследствени конфликти – делба на имоти или движимо имущество.
  • Търговски и бизнес отношения – партньорства, договори, неизпълнени задължения.
  • Трудови спорове – конфликти между работодател и служител.
  • Съседски проблеми – граници, ремонти, шум, достъп.

 

В тези сфери медиацията е особено ефективна, защото запазва отношенията и дава възможност за гъвкави решения.

Признаци, че вашият случай е подходящ за медиация:

  • Искате решение, но не непременно чрез съд – ако предпочитате диалог пред години дела.
  • Важни са ви отношенията – когато ще продължите да общувате с отсрещната страна (роднини, колеги, съседи, бизнес партньори).
  • Има емоции, но и желание за изход – дори при напрежение, ако страните искат да намерят решение, медиацията може да помогне.
  • Имате нужда от гъвкавост – медиаторът може да ви помогне да намерите решение, което съдът не би могъл да постанови.
  • Искате бързина и по-ниски разходи – процесът е в пъти по-икономичен и по-бърз от съдебното дело.

Кога медиацията не е подходяща?

Макар че е много полезен инструмент, има и ситуации, в които медиацията не е удачна: Такива са например случаите на домашно насилие, поради сериозния дисбаланс на власт или контрол. Медиацията е доброволно процедура и категоричният отказ на някоя от страните да участва, препятства възможността да бъде проведена. В такива случаи други механизми за защита на правата са по-подходящи.

Ролята на медиатора в избора

Понякога хората не са сигурни дали техният казус изобщо може да се реши чрез медиация. Именно тук идва мястото на медиатора – още при първата среща той може да ви помогне да прецените дали процедурата е приложима.
Доверието към медиатора е ключово: неговата задача не е да ви „убеди на всяка цена“, а да ви даде яснота и спокойствие, за да направите информиран избор.

Пример: В трудов спор служител твърди, че не е получил бонуси, които според него са били обещани устно, а работодателят отрича. Двете страни са готови да стигнат до съд. След консултация с медиатор обаче разбират, че процесът може да продължи месеци и да струва скъпо и на двете страни. В медиацията служителят получава частично обезщетение и препоръка за бъдеща работа, а работодателят запазва репутацията си и избягва съдебна битка. Така и двете страни печелят повече, отколкото биха получили от съдебен спор.

Не всеки казус е подходящ за медиация, но голяма част от конфликтите могат да бъдат решени именно по този начин – по-бързо, по-спокойно и с по-малко разходи. Доверието към медиатора и готовността да опитате са първата стъпка към решение, което не просто приключва спора, а носи удовлетворение и на двете страни.

Научете повече